А есть ли на свете Цветы, что не вянут, Глаза, что на солнце Глядят и не слепнут? И есть ли на свете Те дивные страны, Где нимбы не гаснут, Где краски не меркнут?
Яков живот наш есть; цвит и дым, и роса утренняя во истину: приидите убо узрим на гробих ясно, где доброта телесная; где юность; где суть очеса и зрак плотский; вся увядоша яко трава, вся потре бишася: приидите ко Христу припадем со слезами!